Преведеният коментар в тези страници е необикновен и рядък. Дори в обхвата на Нингма школата той се явява малко познат, извън прякото учение на линията на своя автор Мифам Ринпоче. Ние получихме трансмисия и обясненията за него в курс на обучение, предаден от Тулку Пема Вангиял Ринпоче, който го е получил от своя баща Кангюр Ринпоче, който на свой ред го е получил от Каток Ситу Чьокий Гйяцо, един от най-приближените последователи на Мифам. И ако коментарът е рядкост, то неговият предмет, седемредовото призоваване на Гуру Падмасамбава, е една от най-добре известните молитви в света на Тибетския Будизъм. Тя е ценена и рецитирана навсякъде, където е тачен Скъпоценния Учител Гуру Ринпоче, особено в Нингма школата, която полага основите на началото на Будизма в Тибет. Тя е главната молитва към Гуру, считана за олицетворение на всички обекти на убежище, на всички Просветлени Същества и образец за всички последващи учители и майстори на традицията. В Нингма школата никоя практика, никоя медитация, никоя садана не започва без три рецитации на Седемредовата молитва и както можем да видим от края на настоящия коментар, не е необичайно за практикуващите да посветят месеци и дори години от живота си, за да натрупат огромен брой рецитации на тази молитва. За много западняци, дори тези привлечени от Тибетския Будизъм, Гуру Ринпоче изглежда странна и загадъчна фигура. Като тантрически будистки учител от Одияна (може би локализиран в днешен Пакистан), който според сведенията е посетил Тибет през осми век, на пръв поглед има малко причини да се съмняваме в историческата достоверност. И все пак традиционната литература относно него, която включва няколко цялостни биографии, е изпълнена с чудеса и вълшебства по начин, по който нормално приемаме като легенда и мит1. Нека буквално направим преглед на основните точки от живота на Гуру Ринпоче и взаимоотношенията му с Тибет и неговия народ.
ГУРУ РИНПОЧЕ
Съгласно аналите от историята на Тибет, когато цар Трисонг Децен пожелал да установи будистките учения в страната си, първото му действие било да покани в Тибет великия монах и учен Шантаракшита, известният абат на Наланда, огромният монашески университет, който по това време бил славата на будистка Индия. Пристигайки в Тибет, Шантаракшита положил усилие да инструктира царя и народа. Той започнал изграждането на храм в Самие, ръкоположил първите монаси и осветил превода на Будистките писания. Въпреки това, неговите усилия не били успешни. Той се срещнал с мощна съпротива от Тибетското благородничество и царските министри, чиито сърца и поверени интереси били свързани с вярванията и практиките на тяхната местна религия, култа към боговете и духовете на Тибет. Обаче по-силно от тяхната враждебност Шантаракшита усетил, че най-голямата съпротива към делото му въобще не идва от човешката дейност, а от самите богове. Те били крайно засегнати от присъствието на учителя-чужденец, чиито учения заплашвали да премахнат кръвните жертвоприношения, които продължавали да съществуват, и да нарушат връзките им със Земята и хората й, на които те се наслаждавали. И те показали своята ярост чрез безпрецедентни прояви на природни бедствия. Шантаракшита стигнал до заключението, че единственото решение било да се споразумее с боговете директно и да пребори магията с магия. Откровено признавайки, че този подвиг е отвъд способностите му, той посъветвал царя да потърси защитата на Гуру Падмасамбава, учител от Будистките тантри и йоги с безпрепятствена сила.
Великият Гуру пристигнал и в отговор на молбите на царя превърнал Тибет в Будистка страна. Както Шантаракшита предсказал, неговата първа задача била да покори боговете, силните и арогантни духове, които до тогава царували напълно. Традицията разказва за много поводи в различни части на страната, когато Гуру Ринпоче се е конфронтирал и им се е противопоставял, не като ги е унищожавал или обездвижвал, а като ги е поразявал със своето величие така, че те ставали кротки и покорни на думите му. Твърди се, че много взели убежище от него. Те приели Дарма и станали Будисти. Други, по-малко податливи, били покорени от неговата йогическа сила и се обвързали с клетва да пазят Доктрината. Като омиротворил света на духовете по такъв начин, Гуру Ринпоче бил свободен да разпространи безпрепятствено Будистките учения, особено Ваджраяна. И вършейки това, се казва, че той просветлил страната толкова изцяло, че не останало място, което да не е докоснато от неговите свети стъпки, нямало буца пръст, която да не е пропита с благословиите му.
Това не бил първият път, когато е направен опит да се преобразуват вярванията в Тибет чрез окултни средства. Тибетската литература дава сведения, че цар Сонгцен Гампо няколко поколения преди това е създал цяла мрежа от храмове, разположени на места с геомантично значение, като причината за това била да обедини непокорната страна, която била представлявана като огромна женска фигура – „лежащата човекоядка”, изтегнала се по гръб. Писанията ни разказват, че за известно време този метод е бил успешен и будистките учения започнали да се разпространяват и да пускат корени. Но, тъй като били разпръснати нашироко из цялата страна, тези „охраняващи границите” храмове били трудни за поддържане. И когато те изпаднали в недобро състояние след смъртта на Сонгцен Гампо, будистката практика също започнала да отслабва, превзета от нахлуващите сенки на старите пътища.
Като пазител срещу подобен упадък, който било възможно да възникне след неговото отпътуване и по-късния колапс на царската династия, се твърди, че Гуру Ринпоче се погрижил за бъдещето на страната като е скрил съкровищата на ученията, които да бъдат разкрити от бъдещите поколения от инкарнациите на неговите най-приближени последователи. Това съкровище, или терма, е традиция, която и била и остава важен отличителен белег на ученията и практиките на Нингма школата. То е едно от най-удивителните завещания на посещението на Гуру Ринпоче в Тибет. То е действало като защита на линиите за предаване на трансмисия, от които зависи практиката на Тантра, и било повтарящо се средство, чрез което ученията са били съживени и опреснени.
Чрез преобразуване на вярата на човешките и нечовешки жители на страната и по силата на своята благословия Гуру Ринпоче така създал в Тибет и навсякъде в региона на Хималаите защитена земя, където ученето и практикуването на сутрите и тантрите можело да процъфтява непрекъснато в продължение на хиляда години. Тук ученията на Буда се запазили живи векове след като са били унищожени в страната, в която се зародили. В различни етапи от историята на Тибет традицията се разширила и обогатила при появата на други велики учители, които открили нови школи и течения. По този начин те били в състояние да надграждат върху основите на вече съществуващата традиция, която оцеляла непокътната въпреки преследванията и големите периоди от време. А те и техните учения могли да процъфтяват благодарение на защитеното обкръжение, създадено и поддържано от благословията на Гуру Ринпоче. Гуру Ринпоче бил така свързан със съдбата на Тибет, че дължащото се на сектантска нетърпимост значително утежнение по време на катастрофалното безвластие между смъртта на ХIII Далай Лама и встъпването на XIV-ия, пренебрегването на специалните ритуали за защита на страната, разработени от Гуру Ринпоче, всички те били приети от много тибетци като предвестник на катастрофа, която съответно ще последва.2
Четейки по-нататък в традиционното описание на живота на Гуру Ринпоче, ние обаче разбираме, че колкото и велики да са били неговите подвизи в Тибет и съседните територии, те са само една малка част от всички дейности на Великия Гуру. Съгласно традиционните описания и както е пророкувано в тантрите, първата поява на Гуру Ринпоче в този свят под формата на красиво дете седящо върху великолепен лотос в езерото Данакоша се случва не много дълго след Махапаринирвана на Буда Шакямуни. Той бил осиновен и отгледан в семейството на местния цар Индрабути и възмъжавайки приел монашески обети лично от Ананда. На по-късен етап посредством практиката на Ваджраяна и по-специално ученията на Великото съвършенство, той постигнал ниво на постижение познато като „тяло дъга на великото пренасяне”, чрез което неговото човешко тяло било трансформирано в светлина и никога не умира.3 По времето, когато той срещнал Трисонг Децен и Шантаракшита в Тибет, приравнено към земното летоброене, той е бил доста над хиляда годишен.
Също така неговите дейности не са били ограничени само в този свят. Твърди се, че е посещавал безброй различни системи в света, за да инструктира съществата там. В своето дълго поприще той приемал много различни състояния и форми в съответствие с нуждите, включително осем велики проявления и безброй второстепенни. Накрая, след приключване на делото му в Тибет, той отпътувал в страната на демоните ракшаси в земята на Чамара, субконтинент, който според древната индийска космология се намира на югозапад от Джамбудвипа (нашият свят, самият който е Великият континент, разположен на юг от планината Меру, оста на Вселената). Дори тогава историята далеч не е свършила. Винаги загрижен за Тибет и неговите верни последователи, разпръснати по света, Гуру Ринпоче ги посещава редовно, особено на десетия и двадесет и петия ден от лунарния месец, връщайки се от Чамара, яхнал лъчите на изгряващото и залязващото слънце.
Това кратко описание на живота и делата на Гуру Ринпоче е за да поясни, без залитане към модерната чувствителност, всичко което в общи линии се вярва в тибетската Будистка традиция. Освен това за неговите многобройни отдадени последователи, Нингмапи или други, Гуру Ринпоче не е просто историческа личност, герой от миналото. Той е настояща реалност. Той е постоянно призоваван. Неговата директна намеса в ежедневния живот е очаквана без колебание и е нещо напълно естествено. А в ученията, давани от ламите, и дори в разговорите на обикновените хора събитията от неговия живот, чудесата, които е извършвал, както и неговите явявания пред светии и йоги, са разказвани, като че ли са скорошни събития – както и някои от тях наистина са.
Срещата с такава жива традиция може да бъде учудваща за Западната култура. Смущаващо е за някои да си общуват с хора, които приемат като буквална, историческа истина описания на събития, които ни се струват явно митологични. Безрезервната вяра, която Тибетските Будисти имат към Гуру Ринпоче, е предизвикателство за нашия начин на мислене и има различни стратегии, които бихме могли да приложим в опит да се приспособим към такова потенциално некомфортно състояние на нещата. Например, можем да си кажем, че детайли от неговия живот – раждането от лотос, безсмъртие и свръхестествени сили, не са религиозни догми. Те не са части от вяра, изискваща сляпо и неоспорвано съгласие. Те могат следователно да бъдат оставени настрана, докато се концентрираме върху по-важните аспекти на Дарма. Можем да приемем възгледа, че описанията на живота на Гуру са символични, че това раждане от лотоса всъщност е само поетичен начин за изразяване на учението за нирманакая, че това, че се носи върху лъчите на светлина, всъщност се отнася до виденията на практиката Тьогал и т.н. Използвайки подобни аргументи, можем да обясним приблизително събития и дела, считани преди това за фантастични и фактически невъзможни, и да ги преформулираме в понятия, които интелектуално са по-приемливи.
До известна степен това е разбираемо. Обаче има известен риск, свързан с това да омаловажаваме религиозни идеи до нивото на което можем да ги интерпретираме само с понятия от съвременното разбиране за света. За хората, които проявяват интерес към Дарма като начин на духовна еволюция, не е мъдро да разводняваме и подценяваме ученията по този начин. Това, което се постига, е че оставаме незасегнати и непроменени, установени в материалистичните идеи и точно това Дарма има за цел да трансформира. Човек се отстранява от енергията, която тези представи упражняват върху приемащите ги с отворено съзнание и вяра. Не може да се отрече, че всички велики йоги от миналото и всички велики майстори от настоящето са постигнали своите нива на реализация, практикувайки с възглед за света, в който никога не са намирали за необходимо да поставят под съмнение живота и подвизите на Гуру Ринпоче, както ние го описахме. Този факт трябва да ни накара да се замислим и да намали готовността ни да отхвърляме историите за живота на Гуру Ринпоче, приемайки ги просто за фолклор. Проблемът на омаловажаващия подход се състои в това, че опитвайки се да стигнем до по-сложна интерпретация на традиционните писания, резултатът не клони към по-дълбоко прозрение в съдържанието на Дарма, а до отношение, което не е нищо повече от практически материализъм.
За нас обаче това не е единственият наличен подход. Може да вървим по тясната линия между наивната доверчивост от една страна и гордия и втвърден скептицизъм, защото и двете от тях на практика ни затварят вратата към по-дълбоко разбиране. Например, може да ни е трудно да повярваме, че Гуру Ринпоче е бил на хиляда години, когато пристигнал в Тибет, или че все още живее на остров някъде на югозапад от планината Меру. Но едно нещо изглежда сигурно: никога няма да успеем да разберем каквото и да е, ако започнем със заключението, че това е невъзможно. Когато се сблъскаме с нещо загадъчно, ще е може би по-полезно (със сигурност е по-интересно) да приемем подхода на открито проучване, вместо да се отнасяме с предубеждение към въпроса в името на така наречения модерен поглед върху нещата.
Директният опит с тибетската традиция без съмнение е в помощ за преодоляването на нежеланието да се изправим пред възможността за събития, необясними с термините на тесния механичен възглед върху Вселената. В света на тибетския Будизъм възникват моменти, когато границите на обикновеното съществуване се пропукват и свръхестественото заприижда. Дори и сега има добре документирани случаи на Лами, които са извличали скъпоценни учения от скали и езера или които са посещавали „скрити земи”. Дори в близките изминали години има случаи, когато йоги преди смъртта си са манифестирали тяло-дъга пред много свидетели, разтваряли са телата си в светлина и след тях са оставали само коса и нокти. И много западняци, дори без да са били част от такива чудеса, самите те са усетили необикновения ефект върху своите възприятия в присъствието на велик учител. Да прекараш известно време в близост до Кангюр Ринпоче например, значеше да влезеш в измерение, в което буквално всяко чудо изглеждаше възможно.
ГУРУ ЙОГА И СЕДЕМРЕДОВАТА МОЛИТВА
Цялостната значимост на седемредовата молитва е може би най-добре оценена като отношение в практиката, наречена Гуру йога или „сливане с природата на Гуру”. Макар че за важността на духовния учител се говори на всички нива в Будистките учения, специално във Ваджраяна се набляга, че намирането и присъствието на квалифициран учител е необходима предпоставка за успешното изпълнение на практиката. Предназначението на Гуру йога е да пречисти и задълбочи взаимоотношенията между ученика и неговия или нейния учител. Представя се като една от предварителните практики и остава решаваща – всъщност нейната значимост нараства, докато практикуващият продължава през по-напредналите нива на Пътя на Тантра. Изграждането на отдаденост към Гуру и сливането на ума на практикуващия с неговия или нейния просветлен ум, по думите на Дилго Кхйенце Ринпоче, е „най-живата и необходима от всички практики и сама по себе си е най-сигурният и бърз път да постигнеш целта на Просветление.”4 Но какво всъщност е Гуру? Природата и важността на тази решаваща фигура е може би най-лесно разбираема в контекста на учението за Буда природата.
Често се казва, че развитието на ума към Просветлението е по отношение на двете натрупвания на заслуги и мъдрост. Те съответстват на двата вида Бодичита, относителна и абсолютна, които са всъщност практикуването на състрадание и мъдростта на пустотата. Казва се, че двете натрупвания заедно дават резултат в състоянието на Просветление. Въпреки това трябва да се разбере, че както се подчертава и в ученията, тази крайна цел на пътя не е съставена или измайсторена, не е нещо придобито. Може би по-правилно е да се говори за Просветлението като реализация или откриване на нещо ново, което вече е присъщо на самия ум. Това нещо, този „елемент” е така наречената Буда природа. То е най-съкровената същност на ума, която остава и винаги е продължавала да съществува неопетнена от заблудите, замърсяванията и страданията на самсара. Шастрата[1] Утаратантра дава много илюстрации как Буда природата остава скрита, отдавна потънала в забвение, в дълбините на дори най-заблудените и порочни същества. А дългата и постепенна еволюция на ума към Просветление в действителност се състои в отстраняване на воалите на замъгляване, създадени от карма и порочни емоции, които скриват това вътрешно съкровище – съкровището, което като парче чисто злато, скрито в земята, е вече съвършено, изпълнено с всички качества на Просветлението. Буда природата, природата на ума, не е повлияна неблагоприятно от Самсара, нито усъвършенствана от постигането на Нирвана.
Когато осмисляме дългия процес, по който Буда природата се разкрива, важно е да помним, че, съгласно Будисткото учение, видимо външният свят и умът, който го наблюдава, не са две напълно отделни сфери. Те са неразривно свързани. Накратко, явленията, които съществата възприемат, са тясно свързани с вътрешното състояние на техния ум. И това до такава степен е вярно, че често се казва, че светът е „творение на ума”. Когато умът еволюира и воалите на замъгляването, скриващи Буда природата, намаляват чрез развиване на позитивни мисли и действия, се откриват промени във външния свят. Знаците на Дарма се появяват.
В ранните етапи това може да бъде само забелязване на символи на учението за кратко: например молитвени флагове, рисунки на ступа, атрактивни изображения на Буда, интересни статии на Далай Лама и т.н. Постепенно интересът на човек към Дарма започва да се изразява все по-ясно и по всяка вероятност ще се състои срещата с учението. Човек ще срещне будистки практикуващи или учители и благодарение на тях ще бъде възможно да тръгне по Пътя и да се заеме с практиката. Нищо от това не се случва случайно. Появата на Дарма във външния свят и израстването или по-точно разкритието на Буда природата от вътре по-скоро съответстват един на друг както отговора на ехото. Накрая, след дълъг период на подготовка (която може да продължи в много животи) ще дойде времето, когато истински квалифициран Гуру, надарен със съвършена реализация и просветлени умения, ще се появи в обкръжението на ученика. И благодарение на духовното предразположение, породено от голям запас от положителна енергия на заслуги, последователят ще бъде в състояние да възприеме в по-голяма или по-малка степен същността на такъв учител, такъв какъвто той или тя е в действителност. По-късно, когато помраченията бъдат премахнати в по-голяма степен, състраданието и благословиите на учителя и чистата искрена отдаденост на последователя ще се срещнат и тогава ще дойде моментът, когато учителят ще може да посочи директно, а ученика ще бъде в състояние да разпознае за пръв път истинската природа на ума, Буда природата. В такъв контекст, тази Буда природа се нарича също и вътрешен или върховен Гуру. Както Дилго Кхйенце Ринпоче казва:
„На абсолютно ниво учителят е в едно със самата природа на нашия собствен ум, която е самата същност на Просветлението, Татагатагарба… Чрез външния или относителен учител и неговите важни инструкции ние можем да достигнем до осъществяването на вътрешния или абсолютен учител, което е самата осъзнатост.”5
Може да се каже, че появата на такъв автентичен учител във възприятията на ученика е крайното и най-съвършено проявяване на Буда природата на ученика, проектирана във външното преживяване. То е кулминацията на дълъг процес на сближаване, в края на който външният и вътрешният Гуру съвпадат. Това е момент на откровение, когато ученикът вътрешно разпознава природата на ума, а външно преживява спонтанно, непресторено убеждение, че неговият или нейният учител е наистина Буда. Лицето на вътрешния Гуру се е разкрило и умовете на учител и ученик се сливат неразривно. Има много описания на тези необикновени събития, които могат да се открият в живота на велики практикуващи от миналото.
За Нингмапите Гуру Ринпоче е архетипът на такъв учител, „съвършеният учител”, който е способен да преведе ученика направо в състояние на Просветление. В конкретния случай той е нашата собствена Буда природа. Йеше Цогял казала веднъж: „Медитирай върху Гуру като сиянието на твоята осъзнатост”6. Без съмнение затова Гуру Ринпоче се появява в света като такава чудесна фигура, изцяло надминаваща ограниченията на обикновените хора. Той събира в себе си всички просветлени качества на самопроявяващата се мъдрост, нашата Буда природа, която винаги присъства отвъд пределите на пространството и времето. Както Гуру Ринпоче заявява на цар Трисонг Децен в биографията на Йеше Цогял:
„От Лотосовото поле на Велико Щастие,
Без място и посока, нигде съм.
Светлинна сфера, ваджра тяло, реч и ум
на Амитаба, отвъд рождение и смърт,
Дошъл връз чашката на лотос, изначален и несътворен,
Необятен, плаващ по океанска шир.
Оттам съм аз.
Баща и майка нямам, без линия и потекло.
Чудесен и самовъзникващ,
Не съм се раждал и никога не ще умра
Аз съм Просветленият, аз, Роденият от Лотос.”7
Може някои хора, които се чувстват привлечени от Будизма, още да не са срещнали напълно квалифициран учител. Други, за които тази среща вече се е случила, може да имат нужда още да усъвършенстват начина, по който искат да възприемат учителя си, до положението, когато взаимоотношенията учител-ученик станат смислени по начина, по който се опитахме да ги опишем. Докато това се случи, се окуражава практиката на Гуру-йога, използвайки Гуру Ринпоче като подкрепа при медитацията. Тази техника се състои във визуализация на Гуру Ринпоче, призоваване на присъствието му, молитви и рецитиране на мантрата му, визуализация как получаваме благословията му и сливаме ума си с неговия в състояние на ясна, неконцептуална осъзнатост.8
Ако практикуващите имат достатъчно доверие в собствения си учител в настоящия си живот, възможно и наистина много ефективно е да се практикува този вид йога във връзка с него, визуализирайки го както изглежда в обикновения живот. Но този вид доверие, напълно неопетнено и от най-малкото колебание, е особено рядко. В повечето случаи човек се окуражава да визуализира учителя си под образа на Гуру Ринпоче с мисълта, че те са неделими. Правейки това се твърди, че помраченията и съмненията, които действително ни пречат да възприемем (различно от това просто да вярваме) учителя ни като Буда, се премахват. На последно място, но не и по значение, е важно да помним, че за практикуването на Гуру-йога често е необходимо медитаторът също да се визуализира в екзалтирана форма, като например Йеше Цогял, появявайки се във формата на Ваджра Йогини.9 Причината за това е, че Гуру-йога е вид медитативна визуализация на срещата на перфектния учител и перфектния ученик, какъвто току-що описахме: крайната среща, при която Буда природата, вътрешният или върховен Гуру, се разкрива и разпознава.10
Тъй като Гуру Ринпоче заема централната роля в практиката Гуру-йога, е лесно да оценим значението на 7-редовата молитва, великото и силно призоваване, което неизменно води до присъствието на Гуру. То не е обикновена формула, а възниква, като и самият Гуру Ринпоче, от друго измерение. Така както Гуру Ринпоче е възникнал чудодейно, без нужда от човешки родители, се твърди, че също и 7-редовата молитва се е появила спонтанно без посредничеството на човешки създател. Това е „естествен резонанс на неразрушимата върховна реалност”. Дакините били първите, които са я чули и използвали, и те я предали в човешкия свят, когато е имало нужда.
Гуру-йога (когато се основава на Гуру Ринпоче) и 7-редовата молитва са неразривно свързани. И както Гуру-йога практиката е от решаващо значение за всяка стъпка по пътя на Ваджраяна, така и 7-редовата молитва съответства на всички нива на практиката. Външно тя отбелязва раждането и произхода на Гуру Ринпоче, празнува неговото осъществяване и моли за неговата благословия. Вътрешно всяка нейна дума се явява силно наситена със значение, което обединява в концентрирана форма цялата Ваджраяна. Седемредовата молитва е като прекрасно, многофасетно бижу, което получава и съхранява вътре в себе си светлината на целия Път, като я разпръсква обратно с искрящ блясък.
Относно произхода на този коментар Мифам споменава в края му за събитие, което задействало рязката поява на скритото значение на молитвата в неговия ум. Ние навярно никога не ще узнаем какво е провокирало това внезапно божествено явление, но е интересно да отбележим, че езикът който Мифам използва, ни внушава, че коментарът сам по себе си не е просто съчинение, а скъпоценно учение, или „съкровище от ума”, или Гонгтер. Ако това е така, самият текст е учение от самия Гуру Ринпоче, скрито много отдавна в ума на неговите ученици, откъдето е било предназначено да възникне, когато необходимите обстоятелства се появят, без да е необходимо да се откриват традиционните жълти свитъци или някаква друга материална подкрепа.11
Красотата и дълбочината на този прекрасен текст са неоспорвани. Каквато и да е природата на неговия произход, той е написан с изискаността и яснотата, които са отличителен белег на всички трудове на Мифам. Въпреки това, той е труден текст за преводача, най-вече защото съдържа много цитати от тантрите, които са известни с изтънчената неуловимост на стила си. Ние направихме всичко възможно да съхраним значението на тези цитати, консултирайки се с вещи авторитети винаги когато имахме възможност. И въпреки многото усилия, има някои текстове, чието значение убягва от познанията на нашето съзнание, разбира се може би ще има и други неразбрани, без да сме го осъзнали.
БЛАГОДАРНОСТИ
За изготвянето на този превод бихме желали най-напред да благодарим на Тулку Пема Вангйял Ринпоче, който, както и в много други случаи, ни показа своята неоценима доброта, предавайки ни и обяснявайки ни този текст! Задължени сме също на Джигме Кхйенце Ринпоче за основната подкрепа и насърчаване, както и на Кенчен Пема Шераб, от чието велико учение за пореден път имахме нужда. Излишно е да казваме, че всички наши грешки и неумение да предадем съдържанието и стила остават изцяло наши.
Този текст беше преведен от Хелена Бланкледер и Уулстан Флетчер от преводаческа група Падмакара. Благодарим на Дженифър Кейн за нейното сътрудничество във въведението на преводачите!
[1] Шастра – обяснение и коментар към по-кратка сутра