Хум – коренната сричка на просветления ум, символизира абсолютното състояние на самсара и нирвана; естествено сияйната, самовъзникваща изначална мъдрост.
Земята на Орджен – отличният извор на ученията за Тайната Мантра. От гледна точка на вътрешния смисъл все пак трябва да разберем, че природата на нашия ум е първоизточникът на Тайната Мантра.
В тибетската дума за северозапад, nub byang, елементът nub (запад) също изразява идеята за потъване – в блатото например – докато byang (север) също означава да се отърва или избягам. Ето защо „запад” тук означава самсара, докато „север” се отнася за чистото състояние на Нирвана. Разглеждаме текста в „Махапаринирвана сутра”:
Седемте стъпки в западна посока, които Татагата направил при раждането, посочва, че за него няма да има раждане за в бъдеще, няма да преживее старост и смърт и че това е било последното му въплъщение (в самсара). Седемте стъпки, направени в северна посока, показват, че той ще бъде освободен от самсара.
Ръб, или граница, символизира непребиваване в крайностите (такива каквито са самсара и нирвана). Това, което се упоменава като ръб или граница, всъщност не може да се определи точно. То е като „средния път”, термин, използван да насочва към липсата на онтологични крайности. Следователно, този ръб посочва природата на ума, незасегната нито от дефектите на самсара, нито от съвършенството на нирвана – абсолютната изначална основа. Това в общ смисъл е предметът на възгледа.
Какво представлява изначалната основа, когато е безпогрешно разпозната? Основата, символизирана тук от думата Лотос, е пустотата, абсолютният простор на изначална чистота. От самото начало тя е изцяло отвъд концептуално разбиране и е като лотосов цвят – без каквито и да е дефекти. Отвъд всякакво местонахождение, тази върховна природа е приета като обект на реализация. Субектът, който разпознава тази абсолютна природа, е мъдростта на естествената сияйна осъзнатост, блестяща и в пълен разцвет. Това е Ваджрата на осъзнатостта и се представлява от плодника.
Тези две (субект и обект, лотос и плодник) нямат различна същност; те са неделими като Ваджра. А мъдростта на еднаквостта, която осъществява това, е обозначена като стъбло, което държи лотосовия цвят и неговия плодник заедно. Абсолютният простор и изначалната мъдрост са неразделни по този начин. В помощ на нашето разбиране обаче, те временно са описани с понятията субект и обект, но не трябва да мислим, че в действителност осъзнатостта разпознава пустотата, все едно е обект, който стои пред нея. Още от самото начало изначалната мъдрост и абсолютният простор са неделими.
Това е самовъзникващата мъдрост на великото блаженство, наречена също „природа на ума” или „ума на непринудена сияйност”. Върху тази основа почиват всички явления в самсара и нирвана – и съставните, и несъставните. Тази основа, която се разпознава единствено от самопознаващата се мъдрост на осъзнатостта, е отвъд всякакви крайни положения на съществуване, несъществуване, и двете или нито едното. Тя е отвъд всякакви езици и концепции, отвъд всички формулировки. Както се казва в една от дохите (песни на осъществяването):
Самата природа на ума е семето на всичко;
От нея възникват и двете – и самсара, и нирвана.
Аз почитам този ум, който като скъпоценен камък на желанията
Ражда плодовете, които ние жадуваме.
А във „Възхвала на Майката”43 се казва:
За мъдростта, която е отвъд няма име, мисъл или название;
Непрекъсната и неродена, самата природа на откритото небе,
Сферата на самопознаващата се мъдрост на осъзнатостта,
На това се прекланям – майката на всички Буди от настояще, минало и бъдеще.
В тантрата „Самовъзникваща осъзнатост”44 се казва: ”Ако познаваш осъзнатостта, корена, ти познаваш и всички явления, стъблото”. И също:
Осъзнатост, Дармакая, отвъд раждане и смърт,
Се познава недуално в състоянието, освободено от мисъл.
Всеобхватна, тя е безгранична светлина.
В простора на универсалната основа, обхващаща всички неща,
Осъзнатостта, която я прониква, се проявява като игра на изначалната мъдрост.
Тази неограничена изначална мъдрост ти носиш в себе си.
В тантрата „Откровение на Бодичита: Съвършената чиста реалност“45 на Великото съвършенство се казва:
Самовъзникващото Просветление, надарено със същността на лотоса,
Се появява като две, и все пак не е. То е пространство, проникнато от блаженство.
Учител, място, присъствие, учение – всички те са неделими.
И през трите времена всичко е съвършено.
Всичко се появява чрез придобити благословии, в недуалност,
И всички неща имат природата на велико Блаженство.
В тантрата „Пламтящият венец”46 се казва:
Пространство и изначалната мъдрост не са две отделни неща,
И всички неща са с един вкус,
Пребивавайки в неограничената природа ума на –
Четвъртият и славен Херука.
„Хеваджра Тантра”47 и други писания казват (за славния Херука):
СРИ – или славен, е недуалната изначална мъдрост;
ХЕ – разкрива, че е лишена от причина,
РУ – че е отвъд натрупване,
КА – означава, че не обитава никъде…
Ваджрата се смята за неделима,
Сатва е единството на трите измерения.
Така мъдростта, която познава това,
Носи името Ваджрасатва.
Във „Върховният и Славен Първи Буда”48 и други тантри се казва:
Безкрайният и безначален велик герой
Е Ваджрасатва, велико щастие,
Всеблагата универсална същност.
Ваджратопа е неговата природа.49
„Хеваджра тантра” гласи:
Винаги е с природата на великото блаженство.
Навсякъде, където и да отидеш в трите свята,
Няма да намериш Буда извън себе си,
Наистина перфектният Буда е ума.
И в „Съкратената Калачакра тантра”50 е написано: „Когато умът е пречистен, се става могъщ Победител. Каква нужда имаме от друг Буда?“. И „Всички същества са Буди. Извън тях няма друг могъщ Буда в тази вселена”. „Тантрата на Чакрасамвара”51 казва:
Тези същества по своята природа обитават
В рамките на естествено присъщата мандала.
Тантрата, наречена „Четирите седалища”52 казва:
Несъществуваща и не несъществуваща,
Отвъд чистота и замърсяване,
Напълно надхвърляща двойствеността;
Ето защо е наречена недуална природа.
В царя на тантрите, „Невъобразимата Тайна на Чакрасамвара”53, е казано:
Непреходност, унищожаване, произход и край –
Природата на ума преминава отвъд тези крайности.
Това е самоосъзнатост, изначална свобода от концептуалност; само по себе си е блаженство.
Напълно невъобразимо. Това е сигурно!
Тантрата „Ваджрасатва – равен на пространство”54 гласи:
Природата на ума, самовъзникваща Ваджра,
Е неродена и поради това няма да умре.
Тя е чиста като неделимото пространство:
Просветлението се обяснява така.
„Гухягарба Тантра”55 гласи:
Тази природа не е една, нито са много,
Тя няма център, няма периферия.
Дори Будите не я виждат.
Самовъзникваща изначална мъдрост,
Появява се и все пак няма местообитание.
„Хеваджра Тантра” казва:
Тази изначална мъдрост е изключително фина,
Като Ваджра, като сърцето на пространството.
Изчистена от всички замърсявания, тя е мир.
Това си ти самият и твоят баща също…
В това няма произход, няма местообитание, няма край.
Там няма самсара, няма нирвана.
Там няма „Аз”, там няма „други”.
Това, във върховен аспект, е самото велико блаженство.
Също така в тантрите със заглавия „Ваджрасатва – Великото пространство”56 и „Всесъзидателният цар”57 се казва:
Ваджрасатва е огромната бездна на пространството,
Благоприятният велик простор на Дармадату.
За да може да извървите пътя на съвършената чистота изцяло,
Не пораждайте мисли, но и не ги спирайте: нямайте никакви намерения.
В тантрата „Единение с Буда”58 се казва:
Отвъд еднаквост и нееднаквост,
Върховната шир на Дармадату е неограничена.
Всички явления са цялото това пространство –
Пространството, великолепието на всички неща.
Това е Ваджрасатва, Татагата.
Всеки Буда е в единение
С танцуващата в небето илюзия. Това е върховно блаженство.
Тантра „Херука Галпо”59 казва:
Чудесното постижение е едно:
Просветление, състоящо се от най-велико блаженство,
Здрав съюз с природата на своя ум, съвършенство на трите каи –
Илюзия, танцуваща в небето, това е блаженство, върховно блаженство.
В ”Съкратената Калачакра Тантра” се казва:
„Гласните и съгласните, белязаната със заек Луна и Зорницата, имат една неразрушима природа; те не са две основи. Сричката Хум не се трансформира във форми с цвят; роденото от непроменящата се природа е отвъд всякаква промяна…“60
Коренната тантра на Калачакра61 казва:
В пустотата явленията
Нито са интерпретация, нито са материални неща.
Когато са видени, е като лицето на млада девойка,
Видяно върху омагьосано стъкло.
Така че всички неща са еднакви
И непроменени, всички пребивават върху абсолютната основа.
Те възникват от неизменната изначална мъдрост.
Те нямат край, нито са постоянно реални.
Звуците, които съставляват название,
Са всичките скрити в звука А и оттам се появяват,
Но когато се достигне мястото на великата неизменност,
Няма наименования, нито неща, надарени с имена.
В неродената природа,
Свободна от всякаква съставност,
Няма Буда, няма Просветление.
Тук няма живи същества, и няма живот.
Природата на обикновения ум се простира изцяло отвъд това.
Тя е изначалната мъдрост, неопетнена,
Изразена с качествата на сияйност,
Проникната от Дармадату.
Тези пет четиристишия последователно означават петте мъдрости (на огледалото, еднаквостта, всеобхватното възприятие, всепостигането и мъдростта на Дармадату), които съответстват на чистите аспекти на петте агрегата[1].
„Рецитирането на имената на Манджушри”62, който е олицетворение на тялото-мъдрост на всички Буди, гласи:
Съзнанието е изцяло съвършено по своята природа;
То е изначалната мъдрост под прикритието на недуалност.
То е свободно от мисъл, спонтанно присъстващо,
Извършващо всички дейности на Будите от трите времена.
Тук няма Буди, първи или последни.
Изначалният Буда не се числи към никоя страна.
Мъдростта е единственото око, което е неопетнено.
Този, който има тяло-мъдрост, е Татагата.
И също:
Окончателно освободено от всякакво помрачение,
То пребивава в равенство като самото пространство.
Превъзхождащо всички порочни емоции,
То е познаващият безвремието на трите времена.
По тези и други начини тантрите на Ваджраяна представят висшата изначална мъдрост, взаимно възникващата мъдрост на Четвъртото упълномощаване. Тъй като тази мъдрост, превъзхождаща всеки обект на мисли и думи, е по природа невъобразима, тя е изумителна. Описва се с изрази като „сияйно велико съвършенство” и „върховно взаимно възникващо (блаженство)”. В това се състои основната реализация на всички Буди: върховното майсторство, където се открива върховната власт на изначалното и спонтанно присъстващо състояние на единение на великият Ваджрадара. Трите каи присъстват естествено в това състояние, като самото то се нарича самовъзникващ, върховен лотос.
Както се казва:
Пробудени от съня на невежеството,
Умовете им просторни с всеки предмет на знание,
Будите са сравнявани с лотоси в разцвет.
Самовъзникващата изначална мъдрост, освободена от всички привързаности, е наречена „Буда“ или „Лотос”.
Всички Татагати от миналото и настоящето и тези, които ще постигнат Просветление в бъдеще, са неделими в осъществяването на абсолютната реалност или пребиваване в истинската природа на нещата. Те не могат да бъдат различени. Както се казва в тантрата „Благовещаещата кукувица на осъзнатостта”63:
С един вкус в Дармакая, трудещи се наравно в полза на съществата,
Появяват се различно за тези, които биха могли да бъдат обучени.
Но тъй като в Дармадату всички са едно,
Когато един Татагата е завършен, такива са и всички Буди.
Следователно това значи, че на нивото на абсолютната истина, кая на мъдростта на всички Буди не може да бъде разграничена; те са едно и също.
Обаче на ниво на относителната истина Будите от трите времена практикуват техните съответни пътища и постигат плода на практиката – те разцъфват като лотосови цветове. Може да се каже, че така те са родени от основата на абсолютната реалност, Дармата. С други думи тази висша реалност е известна като техния „извор”. Следователно, на нивото на абсолютното значение това е познато като „Буда Падмасамбава”64. Съгласно различните гледни точки, отразени в различните текстове, тази абсолютна реалност е също позната с названията: Самантабадра, изначалния Буда, Дармадату, най-съвършена чистота, абсолютна Бодичита, пребиваване в истинската природа на нещата, абсолютна истина, самовъзникваща изначална мъдрост, сугатагарба, изначална мъдрост, която прониква самсара и нирвана, освободения от усилие непринуден ум на естествена сияйност, превъзходна мъдрост, взаимно възникващо велико блаженство и пораждащият херука. Абсолютната истина, установена в трите големи Традиции на Махамадямака (Великият Среден Път), Махамудра (Великият печат) и Махашанти (Великото Съвършенство), и абсолютната истина, описана с изрази в сутрите и тантрите, е точно тази изначална мъдрост.
От тази изначална мъдрост произлиза невъобразима илюзорна проява на петте мъдрости и останалите качества на Просветлението65 (които са просто аспекти на изначална мъдрост разграничени концептуално). Това е кръгът от много дакини, безпрепятствена проява на мъдростта на осъзнатостта, която се движи и го заобикаля в безупречното пространство на абсолютния простор. Защото единната изначална мъдрост се проявява като невъобразимо проявление, илюзорен гоблен от излъчвания: Главният Буда, свитата му и всичко останало.
Както се казва в тантрите:
Във всеки линидж има множество Татагати,
и във всяко събиране на този линидж има много линиджи,
Във всеки един линидж има безброй линиджи,
всички те възникващи от линиджа на Великото щастие.
Макар че тази върховна реалност е изначалната природа на ума на всяко същество, все пак тя е нещо, което трябва да бъде осъществено по Пътя на Махаяна – конкретно чрез силата на дълбоко съзряване (случващо се чрез получените посвещения) и благодарение на освобождаващите инструкции на Ваджра колесницата на Тайната Мантра. Докато човек остава в обикновено състояние на ума, тази природа е като статуя, скрита в средата на лотос, и е наречена сугатагарба.
За да се назове абсолютната реалност такава каквато е всъщност, ученията за средното (това е второто) завъртане на Дарма колелото я описва като пустота, изложена чрез трите врати за съвършеното освобождение66. Сутрите за абсолютното значение, принадлежащи на третото завъртане, обаче описват тази реалност като изначално и спонтанно присъстващи каи и мъдрости. Тези две гледни точки се допълват взаимно без всякакво противоречие и се изучават такива текстове, базирани на разсъждения, и в „Химни”, сътворени от Нагарджуна, както и във „Възвишен Континуум” и „Орнамент на Реализация” от регента Майтрея67. Обяснената по тази начин автентична висша природа може да бъде възприета, благодарение на коренните инструкции на Ваджраяна. Когато това се случи, ние стигаме до сърцевината на възгледите на безброй сутри и тантри.
Чрез върховно познание, освободено от съмнения, ние стигаме до необратима увереност относно абсолютната реалност, изначалната мъдрост на неделимото единение (проявление и пустота). Това е, което се има предвид с думите „следвайки по твоите стъпки“. Ако с помощта на възгледа се убедим в тази абсолютна реалност, върховната цел на всички пътища и принципи, и ако с помощта на медитацията постигнем умение (да я разпознаваме), ще стигнем до нейната реализация. Естествената сияйна изначална мъдрост ще се прояви. Всички нечисти, обикновени схващания ще се превърнат в чиста мъдрост и така ще бъдат благословени.
Ако това обаче не се случи и ако подобните на сън преживявания на самсарично страдание продължат без прекъсване, (ние призоваваме Гуру със следните думи) да предаде своята благословия. С това имаме предвид, че за да може потокът на ума ни да бъде благословен по Пътя, ние се молим чрез ученията, които получаваме и върху които разсъждаваме, и чрез същностните инструкции на Учителя реализацията да може да дойде при нас. Тъй като в „Праманавартика”68 е казано, че „да дойде” значи ”да се осъществи”. В това състояние на абсолютната природа, субект и обект, като океана и неговите вълни, са неделими. Да можем да стигнем до това състояние и да постигнем реализация, ето за това се молим по този начин, изразявайки своите стремежи.
Различните етапи по Пътя, започвайки с възгледите на Вайбашиките и Саутрантиките и продължавайки до възгледа на сияйната Ваджра същност, са все по-ефективни за реализацията на абсолютната реалност, докато окончателно се постигне изначалната мъдрост, надхвърляща обикновения ум. Пустата природа на тази изначална мъдрост, Дармакая отвъд всякакво концептуално описание, е Гуру. Неговият образ е сияйност, безпрепятствената проява. То е спонтанно присъстващата Самбогакая – която обаче не е различна от самия абсолютен простор и по този начин е неопетнена от условни атрибути. Това е Падма. Неделимостта на тези двете е всепроникващото „състрадание”, което възниква като проява на самсара и нирвана. Като скъпоценен камък на желанията изпълнява надеждите и желанията на безброй същества. Това е Сидхи. Сричката Хум, надарена с петте мъдрости, е коренната сричка на просветления ум и символизира самовъзникващата изначална мъдрост.
[1] Петте агрегата – материална форма, чувства, възприятия, ментални конструкции, съзнание.