Чрез току-що обяснената практика, тази по пътя на освобождението и умелите средства, ще възникне осъществяването. Хум се отнася за върховната изначална мъдрост. Орджен е страната, в която Тайната Мантра първо възниква. Думата „Орджен” е тибетски вариант на оригиналното име „Одияна“, което значи „да летиш и напредваш”. Отнася се за природата на нашия собствен ум, коренът и на двете – самсара и нирвана – и означава, че като пробуждане от заблуден сън, така се пробужда и нашата възможност за Мантраяна. Така ние ще отлетим от блатото на самсара с нейните дуалистични проявления и ще напредваме по пътя. От всички пътища, които ни освобождават от самсара, Тайната Мантра е най-лесната. Тя също най-бързо ни дава защита – толкова много, че за тези, които я практикуват, то е все едно че са полетели.
Оковите и свободата зависят от ума. Връзката между ума и умелите методи на Тайната Мантра, с които е обвързана, е обозначена с тибетската частица за притежание gyi (преведена на английски с върху). По-рано умът е бил скован или затънал (на тибетски nub, което значи запад) в блатото на привичните модели на самсара. Сега, след като е бил освободен, той е свободен от тях или пречистен (на тибетски byang), което също значи и север. Може също да се каже, че когато отминат заблудите, те потъват (nub) в чистото и върховно пространство, като резултатът е, че всички слабости са пречистени (byang). А ръбът или границата е практиката, която разделя самсара от нирвана.
Благодарение на тази практика, всички звуци, както и способността за чуване, са пречистени в мандалата на просветлената реч. Всички мисли са усъвършенствани в мандалата на просветления ум. Всички неща, в каквато и форма да се появяват, са доведени до зрялост в мандалата на просветленото тяло, неговата мрежа от илюзорни излъчвания. Тези три аспекта се имат предвид съответно с думите лотос, плодникова чашка и стъбло. В предаването на информация и разбиране на ученията способностите на реч и чуване са в съюз. Затова първо се символизира просветлената реч с лотос, неопетнен от привързаност (към тинята в която расте). След това посредством коренните инструкции по пътя на Тайната Мантра сме въведени в мъдростта на осъзнатостта, обозначена с плодниковата чашка (като тя е самото сърце на лотосовото цвете и е изключително блестяща и красива). Накрая стъблото символизира просветленото тяло. Когато някой постигне слава за самия себе си, което е лично осъществяване, той може от състрадание да излъчи илюзорна мрежа от еманации, които са слава в полза на другите. И като дърво на сбъдване на желанията може да осигури (на съществата) прохладната сянка на висшите светове и зрелия плод на окончателната доброта на Просветлението. Главните и второстепенни знаци (на това просветлено тяло) са прекрасни цветя, които отделят очарователен аромат от ползи и щастие. Тъй като това тяло е подкрепа за всяка слава и съвършенство, то се обозначава тук с думата „стъбло“.
Цитирането на свещени пасажи за всеки един от тези символи на Тайната Мантра ще образува много дълъг текст, но за да опишем кратко и съществено предмета на обсъждане, ще цитираме „Магическия Ключ към Съкровищницата”103:
Всички дуалистични и аналитични мисли
Потъват и се установяват в недуалната изначална мъдрост;
Затова просветленият ум се намира на запад.
И сам по себе си просветленият ум
Е чист от всеки недостатък на нещастията;
Затова просветленият ум се намира на север.
Тантрата на Великото Съвършенство „Обединеното Ниво на Съществуването на Феномените”104 казва:
Всички аналитични, дуалистични мисли
Потъват в свободното от мисли, неродено пространство.
Ето защо просветленият ум е на запад.
Нещастие, субект, обект, утвърждаване и отричане са пречистени.
Ето защо просветленият ум се намира на север.
Тантрата на Великото Съвършенство „Еднакви с небето”105 казва:
Точно както лотосът е неопетнен от тинята,
Природата на просветления ум, основата,
не е опетнена от субект и обект.
И „Макар че се появяват по различен начин, те са неопетнени и безупречни като лотосов цвят”. На базата на тези и други писания е ясно, че по този начин трябва да бъдат тълкувани думите „лотос”, „плодникова чашка” и „стъбло”.
Цялото съществуване на явленията се появява като мандалата на трите тайни. Проявленията не принадлежат към съществуване и несъществуване. Дуалистичните концепции не важат за тях; проявленията са само отражение на единствената и самовъзникваща мъдрост. Явленията никога не са нещо различно от това; те пребивават във Ваджра природата на мъдростта на еднаквостта. И това е удивително. Ето защо „Съкратената Калачакра Тантра” казва:
Ваджра тялото на Победителите е недостижимо в състоянието на дуализма субект-обект. Тяхната Ваджра реч може да стане причина съществата да разберат Дарма на всички съответстващи езици. Техният Ваджра ум пребивава като неопетнено (изпълняващо желания) съкровище в природата на ума на всяко същество. Това е Ваджра осъзнатост, която съдържа всички неща.
Чрез получаване на ученията на основата на просветлената реч първоначално се влиза във великата, естествена, спонтанно присъстваща мандала. Чрез размисъл върху тези учения се убеждаваме в тяхната истина и след това чрез медитация върху тях умът ги поема. Накрая са постига плода на постижението. Тези четири етапа са загатнати с думите „лотос”, „плодникова чашка”, „стъбло” и „удивително”. Лотосът и плодниковата чашка обозначават познанието за възгледа чрез приемане и разсъждение върху ученията. Стъблото означава интегрирането на познанието в ума, а думата „удивителен” се отнася за плода на постижението. Следователно тези четири думи директно посочват различните нива на практиката, а именно четирите фази на доближаване, близко доближаване, постижение и велико постижение106, чрез които се преодоляват четирите мари или демони107. Във всеки случай, всичките решаващи точки от пътя на Тайната Мантра се появяват едновременно и са включени в съзряването на мъдростта на четирите Ваджри в потока на собствения ни ум.
Тази изначална мъдрост е назовавана с много имена. Тъй като е свободна от негативни емоции, та се нарича „изначално освобождение”. Неограничена от карма и надхвърляща всякакви причини и условия, тя е наречена „самовъзникваща изначална мъдрост”. Тъй като е освободена от болка, е позната като „бодичита на великото блаженство”. Лишена от всякакви отправни точки и отвъд всякакви твърдения, това е състояние, лишено от концептуални фиксации и затова е наречено „мъдрост, която пребивава в позиция без крайности”. Тъй като е печата на всичко (с други думи, нищо не е отделено от нея и нищо не може да я обори), това е „неразрушимата (подобна на ваджра) изначална мъдрост“. Нищо в цялата самсара и нирвана не отива отвъд тази природа на мъдростта. Тя остава еднаква и непроменлива през трите времена. Тази мъдрост е като печат върху царски указ, което я прави неоспорима и като резултат е наречена „мъдрост, която никой не може да отмени”. Тя е известна също и като „една единствена есенция”108, „дармакая осъзнатост”, „неделимост на двете изключителни истини”, „мандалата на бодичита дете на великото блаженство”, „абсолютната основа”, „причинно-следствен континуум на универсалната основа”, „спонтанно присъстваща естествена мандала”, „неделимост на двете истини”, „мандала на трите ваджри”, „мандала на абсолютната природа, нейния израз и състрадание (или съзидателната сила)”, „неделим простор на самсара и нирвана”, „мандала на изначалното Просветление”, „мандала на изначална чистота и спонтанно присъствие” и т.н.
Изначалната мъдрост има много имена, но в действителност се отнася просто до неразделността на основата и плода, самата единствена есенция на дармакая. Ако е оценявана от гледна точка на нейната напълно чиста природа, това е истинската Дармакая, изначалното Просветление. Понеже сама по себе си тя е освободена от всякакво помрачение. Трябва да разберем, че ние сме Буди от самото начало. Без това разбиране няма да успеем да разпознаем спонтанно присъстващата мандала на основата и ще трябва да твърдим, в хармония с колесницата на парамитите, че Просветлението има причина. Няма да успеем да разпознаем автентичния възглед на Тайната Мантра. Тантрата „Херука Галпо” казва:
В тълкувателния метод на причината
Се казва, че съзнателните същества са причината за Будите.109
В резултатния Ваджра път
Се мeдитира върху Просветлението на самия ум.
За разлика от това, от гледна точка на начина, по който се появява ума, можем да кажем, че природата на ума, макар и изначално чиста, е опетнена от случайни замърсявания, които възникват в умовете на съществата. Следователно, от гледна точка на обикновените същества, трябва да кажем, че Просветлението, надарено с двойна чистота, все още не е постигнато, и че това става само когато замърсяванията са пречистени.
Трябва да се разбере, че тези два начина на говорене са в съзвучие, първо с върховното състояние на ума и второ – с вида на неговото проявление; те не са в противоречие. По тази причина в сутрата „Махапаринирвана” е казано, че тъй като сугатагарба се състои от качествата на Просветление, които присъстват спонтанно от самото начало, всички различни пътища, които могат да бъдат приложени, служат само да се изрази проявата на тези качества. По подобен начин в тантрата „Кратко изложение на Неразрушимата Изначална Мъдрост”110 и на други места се казва, че пътищата просто разкриват изначалната сияйност на проявлението на Дармакая. Те не я създават. Важно е да се разбере, че това е особено важно разбиране и е изключително задълбочено. Когато това се разбере, възгледът на Тайната Мантра е усвоен правилно.
Когато се реализира мандалата на изначалната основа – автентичната природа на изначалното Просветление – умът става неделим от мъдростта на всички Буди на трите времена. Необратимата основа на реализацията (откъдето няма пропадане) се постига по този начин. Точно в този момент се открива върховното майсторство – при което основата и плодът са свързани неделимо. Такова е постижението от нивото на великия Ваджрадара и в това можем да сме абсолютно убедени. Съществуването на феномените е изцяло чисто – мъдростта на Дармакая. Напълно убедени в това, ние трябва да се установим в изначалния „Буда” на съществуването на феномените и да бъдем напълно решени за това.
Това (мъдростта на дармакая) е висшия и спонтанно възникнал Роден в Лотос и е известен като такъв в неизброимите полета на Буди в десетте посоки. И това, появявайки се като Джнанасатва в сърцето на всички Буди, е „острия като ваджра“ Манджушри, който е наистина Славният Буда, Роденият в Лотос. В частта от „Възхвала на Илюзорната Мрежа на Манджушри”111, която е представена във формата на песен, се казва:
Славен Буда, Роден в лотос,
Ти, който държиш съкровището на мъдростта на всепознанието,
Цар, представен в много форми, подобни на мираж,
Могъщ Буда, владетелят на мантрите на мъдростта.
Освен това Будите на трите времена и техните чеда, Бодисатвите, се появяват в неизброими мандали на мирни и гневни божества, в различни форми и под различни имена, носещи полза в зависимост от индивидуалните потребности. Но когато това се разбере, на абсолютното ниво всички те са тази мъдрост на Дармакая. И когато, с това разбиране, медитацията постигне уверена сигурност, тогава, без значение как действа и се държи, всичко се превръща в пътя на Мантраяна. Тъй като в този случай практикуващият е постигнал нивото на могъщия цар на йогите. Тантрата „Самовъзникваща осъзнатост” казва:
Когато няма прикрепеност или привързаност, тогава ненадминатото е постигнато;
Когато няма почитание, тогава божеството е постигнато;
Когато няма нищо за рецитиране, тогава мантрата е усъвършенствана;
Когато няма нищо за постигане, тогава постигането е спечелено.
„Двата сегмента”, сбитата версия на „Хеваджра тантра”112, казва:
Няма медитация и няма медитатор,
Няма божество, няма дори мантра.
В природата, която е отвъд всички концепции,
Божество и мантра пребивават съвършено.
Тантрата „Великата Светлина, която е Отсъствие на Концептуални Структури”113 казва:
Следователно, себеосъзнатостта е отвъд всички обекти на ума.
Всичко, което назоваваме, не е нищо повече от имена; всичко за което се сещаме, не е нищо повече от мисъл.
Всичко, което виждаме, е само поява на обекти; всичко, което е сътворено, е предопределено за унищожение.
Минали, настоящи, бъдещи мисли – когато те се разтворят,
Ето там ще намерим неродената и непроявена, велика самовъзникваща кая,
Непроменена, незамърсена, недостижима, недоловима.
Тук няма прикрепеност и мисъл, вкопчване и зависимост.
Така пребивава осъзнатостта.
Тантрата „Всесъзидателният Цар” казва:
В своята истинска природа, всички проявления са едно.
Никой да не се меси или да ги променя.
В това върховно състояние на непринудено равенство
Освободената от мисли мъдрост на Дармакая присъства спонтанно…
„В едно нещо всичко е съвършено и завършено” –
Тук е, където мъдростта на Буда пребивава.
И в този всеобгръщащ възглед,
Всичко е съвършено и върховно.
Тези, които почиват в това състояние на неактивност,
Може би привидно имат човешки или божествени тела.
И въпреки това те притежават мъдростта на просветлените Буди.
Такива същества работят в полза на другите
В блаженство и без усилие или намерения…
Тази Бодичита, същността на всички неща,
Е моята спонтанна природа от самото начало.
Няма нужда да се търси, минавайки през десетте нива.
Така моята природа може да се сравнява с пространството.
И никой не е с труд принудено създал пространството.
Тантрата на Великото Съвършенство „Изначална Мъдрост Еднаква с Небето”114 казва:
Когато е разпозната самовъзникващата Дармакая,
Няма нужда от дейност или дела.
То е все едно, че човек намира скъпоценен камък –
Просветлените действия се проявяват спонтанно…
Йогите, които са познали този възглед,
Са в човешките си тела, но умът им е на Буди.
Тяхната самовъзникнала кая е надарена с речта на Брахма
И незабавно те стават Самантабадра.
Тантрата, озаглавена „Великият Самантабадра, Обитаващ в Нас самите”115 гласи:
Абсолютната истина – когато все още не е опозната
И самовъзникващата мъдрост не е разкрита,
Няма нещо, което да не се превърне в отрова,
И нищо, което да не е вреден зложелател.
Но когато се опознае значението на великото блаженство,
И така се отвори вратата към Бодичита,
Няма някой, който да не постигне плода,
И някой, който наистина да не е Буда…
Няма постоянство и унищожение,
Това е само велико блаженство,
Непроменящо се, без усилия, спонтанно възникващо –
Няма „Аз”, няма „собствена личност”, няма от едната или другата страна…
Сияен във върховния простор отвъд всякакво движение,
Съвършен, несътворен, това е състояние на велико съвършенство.
Отвъд всички дела и всички стремежи, несътворен.
Отвъд всякакви намерения, съвършен в нас самите.
Трите сфери, светът и всичко, което съдържа,
Са само орнаменти на съвършеното блаженство.
В полетата на съвършените качества,
Всички са Буди, всички без изключение.
Тантрата „Шестте Простора на Самантабадра”116 казва:
Аз, изначалният владетел, съм спонтанно проявен и възниквам в чиста и неопетнена светлина. Царят на просветлено действие, аз притежавам тялото на върховна, велика тайна. Всеки йоги, надарен с ясна и силна интелигентност, който ме разпознае, ще доведе до съвършенство плодовете на своята практика и така ще стане еднакъв с мен самия Самантабадра.
Тантрата „Царят на Безкрайното Пространство”117 казва:
Въпреки че той владее и самсара, и нирвана,
Той никога не помръдва от състоянието на равномерност.
В Самантабадра всичко е едно.
По този начин най-висшата мъдрост (върховният Роден в Лотос) е ясно посочена във ваджра писанията.
От гледна точка на върховното състояние на пребиваване, никое явление никога не е помръднало, не се помръдва и няма никога да се помръдне от мандалата на изначалната основа, която сама по себе си има природата на изначално Просветление. Но от гледна точка на проявлението, разнообразието на явленията в самсара и нирвана възникват като творческо изражение на самата тази изначална основа, все едно я обграждат в кръг.
И така за съществата, които все още не са постигнали върховното състояние или които са го разбрали погрешно или частично (с други думи тези, които не са го реализирали такова, каквото е), безкрайно се разгръщат невъобразими проявления. Те се проявяват постоянно през трите времена, блестящи и възникващи в безкрайния простор на всепроникващата сфера на Дармадату. Те са танцуващи в небето Дакини. Тези проявления са безгранични и, образно казано, обкръжават изначалната основа. За тях в молитвата се казва заобиколен от своите многобройни Дакини. Всички тези проявления са спонтанното изражение на абсолютната природа; те са единствено и само проекция на ума118. Дори и в сутрите на Махаяна се казва, че явленията в самсара и нирвана са само „складиране” на мисли119. Макар че те никога и в никое време не се отделят от абсолютната природа на еднаквостта, феномените постоянно се случват – чисти или нечисти, във всичките си разновидности, през трите времена.
От друга страна, за тези, които разбират това, в простора на абсолютната природа цялото съществуване на феномените притежава от самото начало изцяло чистата природа на четирите Ваджри, а за тези, които никога не губят това разбиране, а само се отпускат в чистото непринудено естествено състояние – за тези, които са мъдри по този начин, повече не възникват обикновени нечисти проявления и мисли. Те не могат да възникнат, така както е невъзможно да бъдат открити обикновени камъни в земя от злато. Всички явления възникват като безкрайна чистота.
Поддържайки тази йога, гладка като течащ поток, в който при липсата на привързаности, всички мисли се разтапят в момента, в който възникнат, практикуващият ще се освободи от всякакви окови, наложени от обикновения ум. Всички произтичащи от това качества на Махаяна пътя ще се усъвършенстват автоматично и без усилия и неразрушимата цитадела на Дармакая ще бъде превзета. Практикуващият ще пребивава в абсолютния възглед на всички пътища и средства, възгледът на атийога, отвъд всякаква дейност и усилия. С този възглед за абсолютната природа, следвайки по твоите стъпки (ние практикуваме), както казва молитвата. И чрез нашата медитация в съзвучие с възгледа всички явления ще се проявят като мандала на четирите Ваджри. Така че, за да може изначалната мъдрост да ни предаде благословии и ние да можем да осъществим този върховен възглед и да дойдем или стигнем до мандалата на изначалната основа – за тази цел се молим.
Тъй като този път е същността на всички коренни инструкции и е най-висшата от всички мъдрости, това е Гуру. Понеже възприятието на изначалната мъдрост, освободена от всички привързаности и пречки, е без замърсявания, това е Падма. Тъй като това е осъществяването на крайното постижение, това е Сидхи. И накрая, реализацията на неделимостта на основата и плода е означено с коренната сричка на ума на всички Буди, а именно Хум.
Тази реализация е осъществяването, чрез себепознаващата изначална мъдрост, на дълбокия и върховен възглед за истинската природа на нещата, както е представен в сутрите и тантрите. Всички погрешни възгледи, сферата на дуалистичните аналитични мисли, които разграничават съществуване и несъществуване – всички те се разпадат естествено. Както е казано в тантрата „Обещанието на Дакините”120:
Ако имаш нектар в устата си, няма да го изплюеш.
Няма да изядеш отново това, което си повърнал.
След като си опитал вкуса на себе-осъзнатостта – Бодичита,
Няма да търсиш погрешни мисли, измамни причини и резултат.
Съществуването на феномените не е нищо друго освен неделим съюз (на двете истини – проявление и пустота), непринуденото състояние на взаимно възникващо велико блаженство. Говорейки за йогите, които са открили този необратим, непроменящ се и безстрашен път, „Калачакра Тантра” казва:
Телата им са чисти, прозрачни, без нито един материален атом, подобни на пространството. Те притежават всички главни и второстепенни белези на Просветлението. Те възприемат всички разнообразни феномени в трите измерения на съществуване като сън –чисти, прозрачни и освободени от помрачаване. Тяхната реч е непрекъсната и докосва сърцата на останалите същества, тъй като е изразена на подходящ за тях език. Техните умове са изпълнени с върховно блаженство, непоклатими, постоянно изпълнени с взаимно възникваща изначална мъдрост.
Така описаните йоги и йогини притежават постижението на Махамудра.