Ако тривиалните теми, изтъкани с низ от думи,
Изложени от помрачени и засенчени умове –
Когато учени ги излагат с умел блясък –
Може да се окажат пълни с хиляди чудеса,
Какво тогава да кажем за съвършената ваджра реч,
С дълбок смисъл, този танц на мълнии,
Извиращ от огромните запаси на познанието, което вижда
С яснотата на изначалната мъдрост, с неопетнени очи,
Всички неща такива, каквито са,
Проявяващи се без усилия на умове, щастливо благословени?
Безпомощният, детски ум, който размишлява
И подценява или надхвърля целта си,
Е страхлив, не може да пробие обширния простор.
Но надарените с добър късмет, които с вяра
Приемат тази молитва, ще разберат, че тя разкрива
Танц на сбъдваща желания прехрана.
Защото тя наистина е в състояние да изрази
Сутрите и тантрите: цялото учение на Дарма.
Самите Велики Бодисатви не са в състояние
Да изложат всичките ѝ чудеса и да тълкуват смисъла ѝ.
Тогава как такъв като мен би могъл?
Непознавайки дълбокия ѝ смисъл, някои ограничени глупаци твърдят,
Че това са празни думи и нямат дълбочина.
„Не е задълбочено”, казват те. „Няма нищо трудно за разбиране”.
Те не изказват възхвали за тези обширни и задълбочени ваджра стихове.
Но, когато върху бистрия океан на удивителния ум,
Звездите на вярата хвърлят своите блестящи отражения,
Белязаната със заека луна (тази удивителна Ваджра молитва)
Е нещо върховно над всички други текстове.
Тази дълбочина на смисъл, заложена като съкровище в земята,
Запечатана в думите на тази молитва,
Звучаща в постоянното ми рецитиране,
Се появява спонтанно. И в това аз намерих
Тайната на Просветления ум.
В центъра на моето сърце,
В неопетнената същност на осъзнатостта,
Медитирайки върху славния съвършен Буда Роден в Лотос,
Джнанасатва Манджушри,
Предаване на линиджа на благословиите
Дойде при мен в съзнанието ми.
Всичко това аз предадох в думи
И по този начин записах този коментар „Белият лотос”.
Чрез това нека всички съзрат
Изначалната мъдрост, самовъзникващия Цар на Лотоса,
Играейки в подобните на простор достижения на техните умове.
Нека аз и всички, които се свързват с тази молитва,
Попаднем под защитата на Падма във всичките си животи.
Нека получим, да размишляваме и медитираме
Върху ученията без отказване и пречки,
И с лекота да спечелим собственото си благо и благото на другите.
И нека общите учения на Победителя,
Йогите на трикратните вътрешни тантри,
Особено скъпоценните учения за светлината на Ваджра-същността,
Бъдат разпространени мощно във всички десет посоки.
Нека радостта и богатството от Дарма на всяко същество силно да се увеличи!
„Белият Лотос”, този коментар на Седемредовата молитва, има три аспекта. Външно, нейните венчелистчета са в пълен цъфтеж, понеже е ясно и лесно да се разбере обяснението с думи. Вътрешно, вкусът от нейния скрит смисъл има сладостта на нектар. Накрая, чрез практиката, тя изпуска възвишен аромат на парфюм от благословии.
Когато аз, Мифам Намгял, бях 25-годишен, докато бях близо до Дзаи Гялпо, в шестия месец на годината на железния кон (1870), настъпи събитие, което стана причина цялата скрита значимост на молитвата да се появи изведнъж в моя ум. На петнадесетия ден от същия месец аз изложих всичко в писмен вид. Макар че по-късно такива скъпоценни въплъщения като Джамянг Кхйенце Вангпо изразиха одобрение на моите усилия, те все пак бяха изпълнени с недостатъци в текстовата композиция, дължащи се на младежката ми възраст. Така аз направих малки подобрения и сложих този текст настрана, като в резултат на това след известно време оригиналите бяха изгубени.
Но моят придружител, Шераб Йозел, който ме смяташе за свой основен учител и който ми служеше благородно много години, търсеше навсякъде ръкописа и в крайна сметка го откри. С твърда вяра в Гуру Ринпоче той вече беше направил 1 300 000 рецитации на Седемредовата молитва и обеща да направи още. Той направи дарения в множество случаи, молейки ме да направя коментар на молитвата, казвайки че има нужда от детайлно обяснение, което да определи всички нейни външни, вътрешни и тайни значения.
Изпълнен с нежност към него и към всички последователи на Гуру Ринпоче и разбира се за всички същества на тази завършваща епоха, аз се запасих с усърдие, което преодоля въздействието на болестта ми, и фокусирайки се върху предишния текст (определени изрази в него бяха доста разпилени) го разширих с допълнителни нови акценти. Трудът беше завършен в един щастлив ден на шестия месец в годината на железния вол (1901) в моето отшелническо жилище в Шри Симха, колежа на писанията на манастира Дзогчен, където звучат ученията на трите колесници. Чрез тези заслуги нека всички, които имат връзка с тази молитва, да бъдат родени в Светлината на Лотос, чистата земя на Гуру Ринпоче. Нека този коментар постоянно носи добрини за доктрината и за живите същества!